Вяра Вягова


Вяра Вягова
 

Вяра Вягова: Френският модел за достъп до чиста храна може да се приложи и у нас

Проектът на Фондация Биоселена „Conserve together” премахва границите между фермери и клиенти

На прага на лятото, ви срещаме с Вяра Вягова, която е магистър по „Качество и безопасност на храните“. Поводът е нейната френска авантюра от началото на тази година – Вяра прекара няколко дни в страната на сирената и се върна с куп впечатления за местните къси вериги за доставки на храни.

Проектът, който Вяра проучи е международен, казва се „Conserve together” и се случва под формата на Ателиета за трансформация. България е една от страните, където предстои да бъде създадено първото подобно ателие.

Визитка

Вяра Вягова е бакалавър по „Агробизнес“ и магистър по „Качество и безопасност на храните“. В момента работи като консултант за храни и биоземеделие.

Интересува се от канали за директни доставки на храни, агробизнес и развитие на селските райони, биологично земеделие, национално законодателство за храни.

За себе си накратко казва: „Мечтата ми е в България да се създадат все повече инициативи, които поддържат доброто качество на храна у нас. Надявам се, че чрез тях ще станем по-информирани за това, което консумираме. Не вярвам в държавното регулиране, свързано с безопасността и качеството на храните.  Вярвам в частната инициатива като водеща сила в развитието в тази посока“.

Вяра, разкажи ни най-напред повече за самия проект и за страните, които участват в него? 

В „Conserve together” участват Франция, Унгария, Македония и България. Във Франция бяхме общо 8 човека, по двама представители от всяка страна – все млади хора, свързани с храната и земеделието.

Целта е да се обмени опит и умения от различни страни като се покаже как местните и уникални продукти могат да станат популярни. Идеята е повече хора да се научат да правят такива продукти, да се запознаят лично с хората, които ги създават, с тяхна помощ да приготвят нещо в така наречените ателиета за трансформация и после да си го занесат у дома.

Къде бяхте точно?

Отседнахме на 5 км от град Монтаржи, който се намира на около 100 км южно от Париж. Гостувахме в семейна ферма, в която вече беше изградено едно такова ателие за трансформация.

Вашите домакини споделиха ли как е тръгнало всичко? 

В началото са правели ателиета, след това са се ориентирали към продажбата на етикетирана продукция. За да се издържат, поддържат няколко различни начина за дистрибуция, споменаха, че имат магазин в Париж, съвместно с фермери от местното сдружение.

Домакинята ни показа своето ателие за трансформация, което е като кухня. Там може да се стерилизират консерви, да се правят супи, компоти в големи количества. После тя ги етикетира и продава. Кухнята е напълно легална, струва много пари и за да стане, французойката ни обясни, че е кандидатсвала за финансиране.

В ателието се запознахме с една молдовка, която беше стажант в кухнята. Тя ни показа начини за приготвяне на традиционни молдовски туршии. Заедно правихме кисело зеле по френска рецепта, сготвихме и супа от тиква и всеки можеше да си я занесе вкъщи. Идеята е след като направиш нещо да си го вземеш. Целта, освен научаване, е обмяна на опит и идеи. 

Как е уредено финансирането за тези ателиета?

Там държавата дава пари. По-евтина идея да се случи такова ателие е като се наеме готова кухня в училище или ресторант, за почивните дни, когато не се ползва и тогава да се правят събитията. 

Какво предстои да се случи още по проекта?

След тази среща ще има още три в другите страни – Македония, България и Унгария. Целта е във всяка страна да се организира по едно подобно ателие. Крайният срок за изпълнение на проекта е до февруари месец 2016 г. 

Разбрах, че в същата семейна ферма се случва още нещо, което е пример за къси вериги на доставки, ще разкажеш ли по-подробно?

Да. Там разгледахме организация на фермери, които колективно чрез местното сдружение си продават продукцията.

Французойката, която се занимаваше с организацията помагаше със счетоводството, мениджмънта и организацията на над 200 производители на всякакъв тип сезонна продукция от региона.

В един ден от седмицата фермерите идват и оставят продукцията си. Всеки клиент пристига с кошница, малка или голяма, и си избира продукти. Има месечен абонамент, такъв за 6 месеца и за една година. За пазаруващите, едно от правилата е предварително да подпишат договор с организицията, с който се анагажират да вземат продуктите си в толкова и толкова часа, както и да участват активно като доброволци при раздаването на продуктите.

Стандартният абонамент включва една кошница пълна със сезонни плодове и зеленчуци. Ако нещо в нея не ти хареса, можеш да го върнеш и да си вземеш друг продукт. Това е възможно само за отделни плодове, а не за цялата кошница.

Освен това, всичко се плаща предварително, като има вариант и на няколко пъти в годината да си платиш абонамента. Идеята е парите да отиват във фермерите предварително, за да могат те спокойно да планират и отглеждат продукцията си.

Обикновено в деня за раздаване идва цялото семейство заедно с малките деца и заедно избират храната си. Всичко вече е опаковано в хартиени торби, има и яйца, които всеки сам си слага в приготвени за тази цел кутийки. Всичко е предварително оразмерено и разтеглено, там където позволява.

Видяхме как хората си връщаха хартиените торби, за да се използват многократно.

Всичко се случва в двора на фермата.

Има и доброволци, които помагат безплатно.Те записват кой какво си е взел.

Какви са фермерите – всички ли са биопроизводители, как са подбрани?

Голяма част от тях са био производители, да. Всички са от региона, в началото подписват  декларация, че продават чиста храна. Хубавото е, че във Франция има един национален стандарт за биоземеделие, който фермерите могат при желание да покрият. Има и достатъчно финансиране от държавата, за да могат да се сертифицират.

Какви други къси вериги за доставка на храна коментирахте във Франция?

Единият вариант е груповата продажба с абонаментите с кошници, за който ви разказах. (gatinais.amapp.fr/).

Във Франция има и един голям сайт, в който всеки може да се регистрира и да пазарува или предлага колективно чиста храна (laruchequiditoui.fr/en).

Там всеки може да стане координатор на такъв кооператив, където хората ще си купуват директно от фермерите. За работата си координаторите получават определен процент от крайната цена. На практика това е платформа, където ти можеш да създадеш твой кооператив като координатор и да направиш връзката между клиента и фермера.

Има също така пазари, както и различни фермерски събития.

Всяка ферма също предлага храна – всеки може да отиде и да си напазарува.

Има и други полезни практики, които може да се приложат у нас. Например по-активно да се предлага чиста храна в ресторанти и детски градини. Фермите по-често да предлагат възможност за гостуване с преспиване, различни дегустации и демонстрации как се приготвя храната.

Хубаво е да се предложат и повече възможности при желание клиентите сами да наберат плодовете и зеленчуците – така ще помогнат и за намаляването на нуждата от работна ръка.

Социалните услуги във фермите също са добър пример. Може да се предлагат на деца с увреждания разходка с кон или включване в събирането на плодове и зеленчуци.

Ателиетата, за които разказах най-напред също имат голям потенциал – те могат да са интересни на компании, които искат да организират тиймбилдинг, среща на майки, за училищни инициативи, болни хора, които искат да променят начина си на живот. Възможностите са много – важното е някой да се престраши и да го направи пръв.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *