Горските вкусове на Чепинско


Горските вкусове на Чепинско

 
Западните Родопи съхраняват изключително биоразнообразие. В горските масиви покрай най-голямата котловина в цялата планина растат много диви плодове.

Този край е известен като Чепинското корито. Ракитово е малък град в югоизточната му част и център на община. Известен е като първия балнеолечебен и климатичен курорт на България. Мекият климат и изобилието от минерални води добавят своята стойност към неподражаемата кулинарна култура на района. Нейното начало е поставено много отдавна, а днес я разказваме като вълшебна приказка с бъдеще.

Нейните герои са Велчо, Спас и Добри – тримата са съдружници в семейната компания за производство на сладка и конфитюри „Веспадо и синове“. Велчо е бащата, Спас и Добри са синовете, а фирмата е наречена на първите букви от имената им. Защо тогава има и синове в името? Велчо се шегува, че в началото синовете му го попитали колко са всъщност и дали няма още от семейството.

 
Тяхната кулинарна приказка с вкус на горски плодове започнала през 2009 г. В онзи момент световната икономическа криза се усещала стабилно вече и в Ракитово. Велчо работел в сектора на дървообработването, но нещата не се развивали добре.

Синовете му били все още ученици и семейството се нуждаело от допълнителни доходи. Баба им Тодорка приготвяла домашни сладка и конфитюри от диви ягоди, боровинки и малини. През топлите ваканционни месеци Велчо се качвал на Цигов чарк и продавал по малко от зимнината на туристите, за да подпомага семейния бюджет. Видял, че има интерес, клиентите са доволни и решил да увеличи производството. Искал всичко да бъде легално и според изискванията на държавната регулация.

През пролетта на 2010 г. направил малък цех и създал организация за производство в по-големи мащаби. Започнали от пет вида сладка с характерните за района диви горски плодове, постепенно се развили и в момента имат в асортимента си 22 вида сладка, сокове, конфитюри и мармалади. Използват само плодове и захар, без никакви консерванти. Добавя се единствено лимонена киселина при нужда, точно както се прави в домашното сладко.

Продукцията им се реализира добре у нас и зад граница – предимно в Германия и САЩ. Напоследък има засилено търсене и от страна на руските граждани, които живеят покрай морския ни бряг. В момента за фирмата постоянно работят пет човека, като през летните месеци по време на кампанията за събиране на плодовете, се наемат и много работници на еднодневни договори.

Велчо споделя, че основния им проблем е свързан с липсата на големи потоци пари за изкупуване на основната суровина през месеците от май до септември. Той е организирал така процеса, че да може да изкупи големи количества плод, които след това се сортират, изчистват и съхраняват в хладилна камера с капацитет от 100 куб. м. Така има възможност да се разпредели по-равномерно производството през останалата част от годината. В момента капацитета на цеха е до 5000 бурканчета на месец. За оптимално планиране допринася и разнообразието в асортимента, който се е обогатил със сушени ябълки, круши, дюли и шипки. Правят се и сокове от бъз, както и характерен за този район рачел от тиква с мед и орехи. В Чепинското корито все още вирее местен сорт тиква с много крехко месо, известна като „свинска тиква“. Велчо изкупува голяма част от производството ѝ в района. Вижда, че има огромен интерес на пазара за техния рачел и се е заел да намери местни хора със земя, които да отглеждат този сорт тиква. Готов е да ги обучи и да им предостави семена, като им гарантира и изкупуването на плодовете през късна есен.

Говорим си за тяхната мотивация да правят всичко това. Все пак става дума за трима яки мъже, които правят сладка и конфитюри. Велчо ми споделя, че тук все още хората се хранят по традиционния начин от миналото. Вкусовете са истински, продуктите са събрали слънцето и чистия въздух на планината, а така и лекарския кабинет се посещава по-рядко. Той самия е живял осем години в руската тайга като млад дървосекач и там се е пристрастил към сладките изкушения, приготвяни от диви плодове. Виждам в очите му младежки плам да продължава този бизнес, който приема и като мисия.

А нещата явно вървят в правилната посока. За тази година „Веспадо и синове“ са планирали изграждането на втори цех. Искат да удвоят обема на продукцията, защото са намерили сериозен дистрибутор зад океана, който купува на едро от тях и плаща предварително. Обаче пред тях все още има доста неизвестни. Основната е с намирането на работници. В брането на плодовете масово се включват хора от малцинствата, които през лятото са добросъвестни, но за зимата трудно може да се разчита на тях. Ще се наложи да намерят и обучат за работа в хранителен цех поне още петима нови работници. Също така искат да развият своя пазарен дял в малките био магазини в страната, както и в някои вериги с био щандове. Досега се справят основно със собствени средства и с кредити от банка, с която работят от няколко години. Отворени са и за други възможности за финансиране, ако се появят такива.

Тази година ще се наложи да изтеглят нов голям кредит, който ще рефинансира стария им и ще развие бизнеса. Ще се опитат да го обезпечат с машини и суровини от другия им бизнес – търговията с дървен материал. Надяват се да намерят банка със справедливи условия при кредитирането. Иначе досега не са имали никакви проблеми с контролните органи за безопасността на храните. Опитват се да бъдат стриктни в това отношение и не допускат никакви компромиси с качеството на продуктите си. Най-новите им предложения са мармалад от сини сливи, които изкупуват от Троянския балкан, както и сладко от смокини, с плодове от Петричко. До момента работят само с български плодове, като предпочитат такива от техния регион, а запазената марка си остават техния сироп от борови връхчета, известен като боров мед.

Разделяме се с тях като приятели. В планината се работи много, но и плодовете на труда са по-сладки. Трудно ми е да си представя колко усилия са нужни, за да набереш и преработиш пет тона диви ягоди. Но за да има истински натурален вкус и да се съхраняват кулинарните ни спомени от добрите стари времена, когато храните бяха по-истински, нужни са хора като Велчо, Спас и Добри.

„Веспадо и синове“
Ракитово, ул. „Васил Левски“ 26
0893 49 30 43 (Спас Велев)
0893 49 30 42 (Велчо Велев)

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *