„Родопа милк“ споделя опит


 
Коритото на Горна Арда е известно на повечето българи. Тук е създаден първият президиум на Slow Food в България през 2004 г., посветен на смилянския фасул. Но село Смилян е популярно и с още една кулинарна атракция – единствената по рода си мандра у нас, лицензирана да произвежда жълти сирена по швейцарска технология.

Кооперация „Родопамилк“ е създадена през 1993 г. Година по-късно тя печели финансиране по българо-швейцарската програма за стартиране на производство на жълти сирена. По това време в района има три пъти повече крави отколкото сега. Четвърт век по-късно доста от малките махали покрай Смилян, Могилица и Арда са почти обезлюдени. Това създава трудности при осигуряването на достатъчно мляко. Въпреки всички проблеми на бизнеса в един високопланински регион, кооперация „Родопа милк“ продължава да се развива.

 
Първото ми посещение на място беше преди пет години. След три часовия преход от Пловдив до Смилян и поредицата от завои, бяхме почерпени с млечен крем полят със сладко от боровинки. Така човек се адаптира моментално към надморската височина. Тогава разговаряхме с Венета Петева, главен технолог на мандрата. Нейното въображение и майсторлък стои в основата на някои от характерните продукти като мъжкото сирене „Родопи“ и млечния пастет „Столетник“, който е част от програма за профилактика на болни от рак на дебелото черво във ВМА – София. Венета е номинирана за живо културно наследство от ЮНЕСКО заради своите усилия да възражда и поддържа кулинарната традиция в поречието на Горна Арда.

Поредното ми посещение е свързано с проекта на LocalFood.bg. Имам среща с председателя на кооперацията Милкана Йорданова, която ми споделя някои от тайните на бизнеса, както и какво ги вдъхновява да продължават след толкова много години и натрупани проблеми. В основата на всичко стои млякото. То е с висока масленост, характерен вкус и без никакви замърсявания. Животните в поречието са на паша по тучните ливади или се захранват със сено през студените месеци. Сякаш дъхавите билки са добавили своите аромати в сиренето и изварата.

Паралелно с развитието на мандрата се появява и първата цялостна дестинация за селски туризъм у нас. Селата Смилян, Могилица и Арда се превръщат в желано място за отмора през лятото. Това е в началните години на нашия век, когато подема в икономиката и оптимизма на първопроходците е заразителен. Сега обаче долината има нужда от нов импулс. Пионерите вече са поостарели, макар и горе в планината възрастта да не им личи. Една от новите идеи в „Родопа милк“ е организирането на фермерски пазар в месеците октомври, ноември и декември. Всяка от съботите на тези месеци в двора на мандрата се излагат продукти, които хората в долината произвеждат. Сред тях са характерни храни и напитки, както и ръчно правените терлици, които са сред символите на село Смилян. Чрез подобни събития се увеличава продължителността на туристическия сезон. А в последния уикенд на месец октомври се стичат хиляди гости от цялата страна, когато е кулминацията на Празника на фасула. Като добавим към това и вече утвърдилия се Фестивал на дивите цветя в седмицата около Еньовден, може да се каже че долината на Горна Арда има активен туристически сезон шест месеца от годината. Но това все още не е достатъчно, за да се задържат младите хора в региона и да създават поминък и нови работни места.

Говорим за всички тези неща и с Илия Годев, който също е в основата на усилията на местната общност да се развива устойчиво в бъдеще. Според него основна вина за текущата ситуация има управлението на държавно ниво, където не се мисли за планинските региони и не се дават приоритетно облекчения за бизнеса. В сферата на животновъдството това касае субсидията за малките стопанства за отглеждане на крави. Според Милкана Йорданова изискването за минимум пет крави на земеделски производител лишава повечето дребни стопани от стимул да гледат животни. Тяхната статистика показва, че от 8000 крави в района, откъдето те изкупуват мляко, едва за 1500 се изплащат субсидии. Останалите се отглеждат в малки семейни стопанства и хората предпочитат да си правят сирене и кашкавал в къщи, който пък се предлага и на туристите под една или друга форма. Така се образува сив сектор, който постепенно убива бизнеса и на мандрата. Ако все пак млякото достига до преработка в „Родопа милк“, то се купува без данък добавена стойност, което допълнително натоварва цената му след това за крайните клиенти.

От всичко това страдат както потребителите, така и местните хора, които все още продължават да гледат животни, независимо от липсата на икономическа логика за подобна дейност. Усеща се вътрешно напрежение, което засяга и основната земеделска дейност в поречието – отглеждането на фасул. Много малък процент от хората, които отглеждат и продават на пазара са регистрирани земеделски производители. За сметка на това пазарната цена на килограм фасул е равна на килограм качествено свинско месо. Това води до изкушения да се пакетира вносен фасул с етикети на местния, които са специално брандирани и са част от дейността на президиума на Слоуфууд. Това се конфронтира с чувството за чест и достойнство, така характерно за типичните родопчани. Бъдещето ще покаже коя тенденция е по-силна, но дейността на кооперация „Родопа милк“ е положителен пример за вдъхновение и поддържане на местна кулинарна традиция.

„Родопа милк“, с. Смилян, обл. Смолян
e-mail: milkana_j@abv.bg
тел.: 0888 75 91 02
www.mlechendom.com

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *