Хляб с любов при Миро и Деси


Автор: Гавраил Гавраилов

 
Костинброд в края на града, близо до пазара и гарата. Такива са инструкциите, които получавам от Мирослав Рангелов, за да намеря хлебопекарната им. Горещ съботен ден в началото на юни, пазарен ден и много хора по улицата. Мирослав и неговата приятелка Десислава са под пара. Той зарежда поредната фурна с хляб и за малко посядаме отвън под дебелата сянка на вековен бряст, за да поговорим за техния бизнес.

Костинброд е интересна общност на четвърт час от столицата. Повечето местни хора работят в София, но и доста софиянци от квартал Люлин работят в градчето покрай пътя за Петрохан. Миро разчита и на двете групи. Едните идват рано за хляб преди работа, другите на тръгване за столичния град си купуват от последните самуни за деня. Това е през седмицата, а в събота работата е до ранния следобед. Срещам се с тях на черешова задушница. Те си спомнят, че са отворили вратите на хлебопекарната точно преди година на същия ден, който тогава се паднал към края на юни. Както отворили и три месеца не вдигнали глави от работа, той се чудел дали ще смогне физически на натоварването. Става рано сутрин преди изгрев, ляга късно вечер малко преди полунощ. Но си обича занаята и това го води напред.

 
Идеята да си отворят собствена хлебопекарна се зародила отдавна в главата му. Той е завършил сладкарското училище в София, след това работил за големи компании в бранша, както и като пекар зад граница в Гърция и Испания. Съвсем млад е, но има завиден опит в приготвянето на занаятчийски хляб. И го прави пред очите на клиентите си, в малко помещение, където се е помещавала старата поща на града. В съседния двор има стара сграда, която сега е склад, но навремето е била фурна. Явно традициите се възраждат от добрите стари времена, когато хората живеели в хармония с ритъма на местната общност.

В края на 2015 г. Мирослав събрал смелост и започнал да реализира идеята си. Получил подкрепа от баща си, който му помогнал с пари. За няколко месеца успели да оборудват помещението и нямали проблеми с получаването на разрешителните за дейността. Два месеца след като започнали работа, в края на лятото на миналата година бащата на Миро внезапно напуснал този свят. Загубата е голяма, но Миро и Деси някак оцелели през зимата. Работата им намаляла след първоначалния засилен интерес. Сега вече си позволяват да почиват в един ден от седмицата – понеделник. Тогава Миро си отспива, а Деси ходи на лекции по биология в СУ. А неделята е свещения ден за почивка, когато двамата отиват някъде да се разхождат.

Говорим си за вкусовете на хората и защо предпочитат техния хляб пред този, който е нарязан и опакован в найлон от супермаркета. Миро не прави никакви компромиси с качеството на суровините, обича да експериментира и понякога дори измисля нещо в движение. Стреми се да има поне пет вида хляб през деня и до една дузина разновидности в рамките на месеца. Предлага класически хлябове или съвсем авторски като например плодов с парченца стафиди. Цените им са приемливи, въпреки че вече са ги кръстили като мястото със скъпия хляб. Но качеството си има своята цена.

Питам ги дали са пробвали да продават на изнесени събития. Миро започва да ми разказва колко бил изненадан, когато посетил фермерски пазар в София преди Великден, където се предлагали всякакви козунаци с липса на важни съставки – без яйца, без брашно, без мая… Той не се е поддал на веган манията и не иска да го прави, защото смята, че няма да произвежда хляб, а нещо друго. Неговите хлябове не са никак „здравословни“, но пък са вкусни и миришат на топлите ни детски спомени от кварталните фурни, преди епохата на хлебозаводите и стерилните опаковки. Сега е благодарен на клиентите си, които не са твърде много, но пък ги познава лично и дори знае кой как предпочита хляба си – с по-тънка коричка или по-препечен. Той почти не рекламира своята хлебопекарна, а разчита повече на добрите думи от клиентите си. Съвсем наскоро имали посещение от млади хора, които работят в Бизнес парка в Младост. Дошли след работа, превъзмогнали задръстванията, за да си купят хубав хляб. Прочели за Миро в статия за победителите от конкурса „Новите Успели“ на фондация Локалфууд.БГ и просто го посетили. А той е доволен, че имал няколко току-що извадени топли самуна от последното зареждане на фурната за деня и те си тръгнали щастливи. И аз си тръгвам така с подарък – плодов хляб. Вярвам, че Миро и Деси ще успеят да изпълнят мечтите си, защото при тях хляба се замесва с взаимна любов.

Хлебар Рангелов ЕООД
Костинброд, ул. Славянска 13
Тел: 0894 315 361
e-mail: hlebar.rangelov@abv.bg

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *