Тези мисли блуждаят в главата ми, вдъхновени от ЗДРАВОСЛОВНИЯ аромат на къкрещо месо от Източнобалканска свиня – единствената аборигенна порода в България, отглеждана 365 дни в годината на свобода в дъбово-буковите гори на Североизточна България. Ухае на обич и Коледа!

Свръхконсумацията на месо е бедствие! Индустриалното животновъдство носи страдания на животните, замърсява природата и е отговорно за огромна част от парниковите газове, отделени в атмосферата. Консумирането на месо от тези ферми не носи нищо добро и на нас, хората, защото с него ние преглъщаме страданията на животните, а и всички лекарства, с които те са поддържани „здрави” във ферми, които сякаш са декор от филми на ужасите. Дехуманизирането на животновъдството е лишило хиляди хора от техния поминък, а на нас, потребителите, ни е отнело удоволствието от хубавото месо.

Но дали веганизмът ще спаси земята? Не съм сигурна. От една страна той носи също бедствия – например свръхконсумацията на вода в плантациите с авокадо, но и лишава хора от техния поминък и основна храна – като хилядите малки фермери в Южна Америка, на чиито земи се отглежда чия за износ (а те са затворени в гета), която е неизменна част от „здравословното хранене” на хората в „развитите” страни. Разбира се, всеки е свободен да прави своите избори, но е важно преди това да знае последствията от тях…

Има и още. Ако изключим месото от нашето хранене ние отнемаме поминъка и на онези, които отглеждат автохтонни породи. А тези породи са резултат от хилядолетна еволюция, те са ценен генетичен ресурс, адаптиран към местните условия. Да оставим настрана факта, че отглеждането им е традиционно знание, наследено от предците.

Нима искаме всичко това?

Отговорът ми е НЕ! Ако искаме да променим парадигмата в консумацията на месо трябва да НАУЧИМ повече за историята на животновъдството, опитомяването на животните, развитието на знанието за преработката на животинските продукти, да се срещнем с производителите и да чуем техните истории, пълни с обич и болка и тогава да направим своя личен избор. Да ядеш месо също може да е акт на знание и подкрепа…


За автора:

Д-р Десислава Димитрова
е член на международния борд на Slow Food, лидер на движението в България и председател на „Асоциацията на конвивиумите на Slow Food в България”. Активно участва в кампанията „Да съхраним българския вкус”, чрез която бяха идентифицирани над 30 продукта с потенциал да получат знака на Европейските схеми за качество (ЗНП/ЗГУ). Тя е доцент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и ботаник към БАН.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.