Интересът към пчеларството нараства


Обзор на Гавраил Гавраилов

Добиването на мед и други продукти от пчелите е една от земеделските дейности на човека в последните десет хиляди години. Медът е основна храна на самите пчели, а тяхната дейност за опрашване на растенията е жизненоважна за биоразнообразието на Земята. Според компютърни модели, изследващи пчелите, тяхното изчезване би обрекло познатият ни днес живот на пълно унищожение в рамките на четири години. Затова е важно да познаваме пчелите и да ги пазим.

Основния продукт, който произвеждат пчелите е медът. Той може да бъде нектарен или манов. Нектарният мед се получава след опрашването на цветовете на растенията, а мановият – от секретите на различни смучещи насекоми или смола от растения. В днешно време трудно може да се намери напълно натурален пчелен мед в търговската мрежа поради редица особености на нормативната уредба в страната. За да опитате истинския вкус на меда, потърсете го директно при някой пчелар или посетете някое от многобройните пчеларски изложения.

Все още в нашата страна има обширни територии, където условията за добив на пчелен мед отговарят на изискванията за биологично производство. Но преди навлизането на индустриалната химия в земеделието, на практика всички продукти са били „био“ от съвременната ни гледна точка, което се отнася и за меда. В България масовото използване на химически торове и химикали за защита в земеделиетодатира от последните шестдесет години. За това време много са намалели броя на пчелите, пчеларите, добива на мед и неговата употреба. Според Евростат, в момента българите хапват най-малко мед от всички граждани на ЕС. Въпреки нарастващия интерес към консумацията на мед и развитието на биологичното пчеларство, все още има много неизползвани ресурси за консумация на по-качествена храна.

Основните райони в страната, където може да се твърди, че меда отговаря до голяма степен на представите ни за „био“ са Странджа, Централни и Западни Родопи, Еленски Балкан, Източна Стара Планина, Северозападен Балкан, някои долини на реки, около които няма интензивно земеделие като например Сухата река в Добруджа. Най-много мед се добива на местата с големи земеделски площи с рапица и слънчоглед, но той има сравнително ниско качество. Може би най-добър е медът от ливадите в планините и мановия от Странджа, но човек може навсякъде по селата в страната да намери качествен мед, стига да попита и да се довери на местен пчелар.

В последните години у нас активно се развива идеята за апитерапия. Това е форма на лечение чрез продуктите на пчелите. Научно е доказано, че пчеларите страдат по-малко от ставни и дихателни проблеми. Все пак пчеларството е ежедневен тежък труд, полаган на чист въздух сред природата. Още от античността се е ползвало пчелното млечице като добавка към храната на атлетите. Преди ерата на модерните химични стимуланти и допинга в спорта, елитните спортисти също са разчитали на тази концентрирана белтъчна храна, основна част от менюто на пчелата майка във всеки кошер. Не са за подценяване и качествата на прополиса и пчелния прашец. Някои пчелари предлагат готови смесени продукти между основните съставки, които се откриват във всеки кошер.

България започва да се оформя като туристическа дестинация за относително по-бедните европейци. Някои от тях обаче вече са открили богатството на българския пчелен мед и го купуват директно от пчелините, най-вече покрай морето. В тази насока работи Кирил Кирилов, създател на първия музей на меда в страната, открит през 1999 г. в село Кошарица, съвсем близо до вилната зона на Слънчев бряг. Там и днес може да се види на живо историята на пчеларството, да се опитат натурални пчелни продукти, да се дегустира медена ракия и да се поседи малко в бунгало сред пчелен въздух и жужене. Според стария пчелар Кирил, човек се лекува само от звука на летящите пчели, ако пък това е примесено с въздуха, който те дишат в кошера, тогава терапията е комплексна. Всяка година през пчелина на възрастния мъж преминават няколко десетки хиляди гости.

През 2014 г. подобен музей отваря врати в село Прилеп, недалеч от Кранево и Балчик на Северното Черноморие. Селото се намира в долината на река Батовска, близо до най-северната лонгозна гора в Европа, където е оформен резерват Балтата. Стопанин на мястото е Недялка Михова и нейното семейство. Тя успява да намери финансиране за своята идея чрез местната инициативна група в община Добричка. Чрез туристическата дейност те успяват да засилят и интереса към консумация на техните продукти. Сега в семейния бизнес са се включили активно съпругът, дъщерята, зетят и внуците на Недялка. Пчеларска ферма „Михови“ е основен участник на фермерските пазари във Варна, а през летните месеци посреща организирани групи туристи и на пчелина в село Прилеп.

През 2014 г. екип от млади изследователи прави проучване на потенциала на пчеларството като икономическа алтернатива в областите Софийска и Монтана. Резултатите са обобщени в книга, а изводите са обнадеждаващи за мераклиите да се занимават с биологично пчеларство, което дава огромни конкурентни предимства в този динамичен и търпящ развитие сектор от земеделието. Добра практика от този регион е дейността на пчеларското сдружение в община Чупрене, където почти цялата им продукция се купува предварително „на зелено“.

Напоследък се забелязва възраждане на интереса към пчеларствотои в градовете. Любопитна е импровизираната музейна сбирка на открито за пчеларството в София. Тя се намира в близост до образователен комплекс „Музейко“, в съседство с метростанция „Г.М. Димитров“. Открита е официално през март 2017 г. Безплатно може да заведете детето си и заедно да разберете повече за пчелите. Консумацията на натурален пчелен мед е гаранция за крепко здраве, а по този начин подпомагате и благородната дейност на някой пчелар.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *